Пастор Огнян Амеров разказва:
Годината е 1969.
Двама млади, пришпорили своят мотопед (мисля, че става въпрос за старите балканчета) пътуват до Девня, тогава все още село. И съвсем случайно, срещайки по пътя си семейството на Слави и Иванка Динкови, им благовестяват истината Христос и така на практика първите благовестители посяли семето в град Девня (тогава все още село) се казват Ванко и Лидка Делчеви, а първите двама повярвали християни са Слави и Иванка Динкови.
Само след броени месеци повярват още няколко човека, един от които е все още живата легенда на църквата ни сестра Деспа Ангелова на 80 години.
Деспа Ангелова
Снимка/ © epc-devnia.org
Тогава, в разцвета на своята младост, тя не се срамува да заявява открито своята вяра. След тях, на сцената на благовестието се появява едно друго много ревностно и всеотдайно семейство – семейството на брат Павел и сестра Ваня Ефремови, членове на Петдесятната църква във Варна още от своето повярване. Бог влага в сърцата им изгарящото желание да работят в района около Варна. Изключително смирени и всеотдайни, те кръстосват на шир и длъж, проповядвайки благата вест за Спасителя.
Когато в църквата в Девня повярват около 9 – 10 човека, там на място биват издигнати и ръкоположени в сан на дякони семейството на брат Гергин и сестра Калина Гергинови. С изключително постоянство и любов те посвещават своята младост на Божието дело в този град. В интервала между 1980г. и 1990г. в Девня проповядват още двама изключителни мъже на вяра – Брат Георги Вичев и Брат Милко Шиваров и неговата всеотдайна съпруга сестра Мария. Именно през 1987 година след една делнична служба на спирка „Студентска“, брат Милко Шиваров ме извика на страна и ме попита с много любов в очите:“Оги искаш ли да послужиш в района???“
Отговорът ми беше „ДА!!!“
Брат Милко Шиваров беше човекът предложил ми възможността да послужа именно в Девня. Той ме покани, представи ме на църквата и аз станах част от тогавашния неорганизиран, но реално съществуващ екип на благовестители в района около гр Варна. И така, епизодично, в месеца един два пъти аз започнах да посещавам обществото от вярващи в този град. Мисля, че беше пролетта на 1991 година, когато брат Гергин ми предложи официално да го заместя и да поема църквата.
След време на размисъл и молитва аз приех. Започнах да проповядвам редовно всяка седмица … и за моя голяма радост хора започнаха да идват и да остават в църква. Решихме да излезем от приземния етаж, където се събирахме и се преместихме в дома на сестра Димка Люцканова на улица „Димитър Полянов“ №22, в малко по-голямо помещение и с доста по-добри условия за провеждане на богослуженията. Тук през двете години на престой в служение се включи и един много ревностен младеж брат Румен. Тук беше поставено началото на детското служение. Когато се умножихме и започнахме да прехвърляме 30 човека отново сменихме мястото на събранията. Преместихме се в центъра в дома на сестра Калинка Русева.
Края на 1992г. Бог ни призова заедно с моята съпруга и ние напуснахме работните си места и се посветихме изцяло в служение. През 1993г. зимата (февруари месец) Бог помогна и ние закупихме дворно място със стара постройка на ул. „Дунав“ №7а. Още същата година започнахме ремонта и строителството на църковната сграда… и за около 2 години вече имахме прекрасен молитвен дом, в който до ден днешен продължаваме нашите събрания.
През 1996г. преживяхме невероятно съживление. Връщайки се от конференцията в Лейкуд чърч, САЩ. Благословени и насърчени от изключителното помазано служение на пастор Джон Остин, ние проповядвахме словото и канихме хората на покаяние. Наехме голям автобус под наем и с него всеки петък обикаляхме кварталите на Девня и довеждахме хората на църква. За много кратко време седящите 120 места бяха пълни и започнаха да се появяват правостоящи и техния брой растеше всеки месец. Тогава Бог направи поредното чудо. Той ни помогна за много кратко време да построим втора църковна сграда в квартал Повеляново и хората, които идваха от там при нас, останаха в новата църква. Там в момента служат семействата на брат Живко и сестра Галя Зидарови и сега в Девня функционират две петдесятни църкви, които работят съвместно с разбирателство и любов за достигането на недостигнатите. И Бог продължава да благославя и да умножава. Всичката слава е за НЕГО – най-великият!!!