Epc-Devnia Блог

Благодарствена трапеза | Евангелска Петдесятна Църква – Девня

devnia — Mon, 17 Oct 2011 10:15:35 +0000

На 16 Октомври 2011г. Евангелска Петдесятна Църква – Девня организира събитие „Благодарствена трапеза“, което се състоя в сградата на църквата в град Девня при отворени врати за всички, желаещи да се присъединят и споделят положителната си емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че през изминалата година Бог ги е дарил със здраве, мир, любов или финансово благоденствие.
Събитието се организира за 16-та поред година и бе открито от пастор Огнян Амеров, който на кратко изследва благодарността в психологията и се фокусира върху разбирането на краткотрайното преживяване на емоцията на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта. Микрофонът беше предоставен на всеки, желаещ да изрази и сподели благодарността и радостта си за нещата, случили се в живота му през изминалата година. И разбира се кулминацията на събитието беше отрупаната с любов и благодарност празнична трапеза с вкусотии, за чиято пълнота се бяха погрижили всички присъстващи, които наброяваха приблизително 100 човека.

Кратко резюме от проповедта:

Отново сме октомври и календара ни напомня пак за нещо толкова мъничко, и същевременно толкова велико и мощно БЛАГОДАРНОСТТА.

ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТА.

Ако само можехме да проумеем, каква сила и благословение се съдържа в тази малка думичка “БЛАГОДАРЯ” … то със сигурност ние бихме я имплантирали за винаги в сърцето си, написали на челото си и издълбали на дланите си.

ИСУС взема 5 хляба и 2 риби, благодари за тях (Йоана 6:11), погледна към небето (Матея14:19) И ЧУДОТО СТАНА. С 5 хляба и 2 риби бяха нахранени 5 000 мъже и останаха 12 коша пълни с къшеи хляб … имаше по един за всеки апостол.

Нека да спрем да роптаем, забили поглед в грешната земя. Нека да вдигнем най-сетне погледа си към небето, престола на Отца и да му благодарим за най-малките неща в животът си … и чудесата ще започнат, повярвайте ми. БЪДИ БЛАГОДАРЕН НА МАЛКОТО И ЩЕ ПОЛУЧИШ МНОГОТО. Помните ли тази мъдрост на нашите баби и дядовци. Спомнете си и какво каза апостол Павел и Тим. 4:4 „Защото всяко нещо създадено от Бога е добро и нищо не е за отхвърляне ако се ПРЕМА С БЛАГОДАРЕНИЕ понеже се освещава чрез словото и молитвата“. Амин и Амин. Чухте ли това???

ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО БОГ Е НАПРАВИЛ Е ДОБРО, но има условие – да го приемаш с благодарност. Колко от добрите неща ги направихме лоши, само защото вместо да благодарим ние роптаем и хулим? Е, време е да се променим ние … След това хората до нас. Как? Ами като благодарим за тях!!! Защото това беше най-доброто което Бог създаде: Битие 1:21 Бъдете изобилно благословени в името на най-благодарния Исус!!!

>> Слушай цялата проповед по случай Благодарствената трапеза

——————————————————————————————————-
Тагове: църква, проповед, реферати, referati, лекции, документи, работи, есета, курсови работи, дипломни работи, социална мрежа, ученици,студенти

Личността на Ванга | Каква е Ванга?

devnia — Thu, 17 Mar 2011 14:52:19 +0000

В последните няколко дни се надигна много шум около личността на Ванга. Лично ми се обадиха от TV7 и ме помолиха за коментар…
шумът продължава. Разбира се има много ПО-ВАЖНИ неща от това…Но никак не е маловажно на кого се кланяме и в кого вярваваме. Това са нещата в духовната сфера….а трябва да знаем, че нещата обикновено са случват първо там – в духовният свят(невидим), а после се появават в реалния материален свят. За да имаме поне най-малка представа от духовните закони и ценности, добре би било да познаваме поне малко книгата, която не само ни информира за тях, но ги и регламентира. Нека да видим какво казва книгата на книгите-БИБЛИЯТА…чета тази книга 45 години всеки Божий ден и според тази книга ще ви кажа първо какво НЕ Е Ванга.
1. ВАНГА НЕ Е ПРОРОЧИЦА!!!!! Защо ли? Чуйте какво казва Библията за пророците: Откровение на Йоана 19:10 “ Тогава аз паднах пред нозете му, за да му се поклоня; но той ми рече: Недей,
аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса: поклони се Богу:защото духът на пророчеството е да СВИДЕТЕЛСТВУВАМЕ ЗА ИСУСА!!!!!!!!!!!!!!!!!!Няма до сега доказан случай, в който Ванга първо да е свидетелствала на някого за Исуса като спасител и то единствен спасител на света!
2. ВАНГА НЕ Е БОЖИЙ СЛУЖИТЕЛ!!! Чуйте отново Библията: I Йоана 4:2 -3 „По това познавайте Божия дух: Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на антихриста“. Толкова е просто….Интересувайте се и ще видите, че Ванга е говорила за извънземни сили, за духовен натиск върху себе си…. Бог не е насилник…и какво ли не, но никога за Христос спасителя на света.
3. ТЯ НЕ ЗАСЛУЖАВА КАКВОТО И ДА Е ПОКЛОНЕНИЕ – Откр19:10 Божият ангел отказа да приеме поклон и заповяда този поклон да се отдаде на БОГА. Спомнете си Божията заповед-Изход 20:4 не си прави идол, за да му се кланяш. Ванга е идол за много хора. Това е ужасен грях, който има ужасяващи последствия. Извод: Ванга умря, оставете я на мира, Бог ще я съди Евреи 9:27 Ние все още сме живи и повече от всякога се нуждаем от спасител и защитник в този загиващ свят…чуйте отново Библията Деяния на апостолиете 4:12 „И чрез никой друг няма спасение, защото няма друго име под небето дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ Исус значи СПАСИТЕЛ… НЕ МИСЛЕТЕ ЗА ВАНГА, ПОМИСЛЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ …ИМА ЕДИН, КОЙТО ЧАКА ЕДНА ИЗМЪЧЕНА И БЕДНА БЪЛГАРИЯ ДА ГО ПОТЪРСИ И ТОЙ ДА Й СТАНЕ ГОСПОД …това е Божият син, който дойде да потърси и да спаси погиналите…по-добре да отделим време и сили, за да разберем кой е Исус, защото той продължава да живее и да спасява …а Ванга е отдавна мъртва.

Честит 8-ми март!!!

devnia — Fri, 04 Mar 2011 10:44:36 +0000

Честит 8-ми март!!! На всички майки, съпруги, сестри и верни приятелки, честит празник от сърце!! Сигурно тази, макар и кратка, публикация ще роди много спорове около този празник. Защо християни празнуват този светски празник??? В миналото аз бях противник на неговото честване, но след доста години промених своето отношение и ще ви кажа защо!
1. Този ден (и не само този разбира се), но специално този ден, е прекрасна възможност за нас, мъжете християни, да изпълним едно велико поръчение на ап. Павел, записано във Фил 4:8 “ Най-после, братя, (мъже на вяра) всичко що е истинно, що е уважавано, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте!“
На този празник, ние можем да изпълним на 100% тази библейска препоръка.
С истинско уважение, с чисто и свято сърце, на мъже, останали верни на брачният завет през годините, ние можем да погледнем в очите нашите нежни половинки и да им кажем: „Благодарни сме на БОГ че ви имаме!!! Вие сте едно голямо благословение, изпратено от небето на тази земя, в нашият живот! Обичаме ви!!!“
2. Има и още една причина, която не искам да премълча……….
На този ден, дори най-големият лицемерен прелюбодеец (каквито са 80% от светските мъже) се прибира по-рано в домът си, носи букет с цветя и с мазна и лицемерна усмивка поднасяйки го на своята съпруга, произнася съкровените и велики думи, но отдавна изпразнени от съдържание ОБИЧАМ ТЕ!! Повярвайте ми ,те не си вярват….. но го правят.
Аз не мисля че Бог ще ни счете за грях, ако на този ден, ние вярващите и верни мъже християни го направим. Напротив, дори може да ни благослови. Затова нека да го направим!!

Огнян Амеров

Честито Рождество Христово и новата 2011 година

devnia — Thu, 23 Dec 2010 11:24:14 +0000

Честито Рождество Христово и новата 2011 година. Скъпи приятели, в навечерието сме на един от големите Християнски празници – Рождество Христово. Преди 2000 г. Бог даде своят единороден син, за да не загине нито един човек, който вярва в него, но да има вечен живот. И до ден днешен Бог продължава да дава слънце, въздух и живот на всички човеци. Ние вярваме в един Бог, който обича да дава и то щедро…..запитал ли си се ти какво можеш да дадеш на този забързан свят, на човекът до теб…. Аз ще ти кажа: една блага дума, една усмивка, една целувка, една прегръдка, прошка от сърце но този, който те е наранил, един поглед, изпълнен с любов може да промени света, в който живееш…. Нека да го направим!!! Още веднъж честито Рождество на всички!

ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ

devnia — Sun, 21 Nov 2010 16:35:28 +0000

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи, което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.
Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво, нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
И отново се струйна кафявият водопад.
— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.
О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“
В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „Честита Коледа“, Джим, и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.
— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо.
— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и партията. Последва възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
Защото на масата лежафа Гребените, същият онзи комплект гребени – два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:
— Косата ми расте толкова бързо, Джим.
Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:
— Ах, боже мой!
Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Здравей, това е блогът на ЕПЦ-Девня

devnia — Tue, 19 Oct 2010 09:33:47 +0000

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. 10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.

Размисли и разсъждения

devnia — Fri, 17 Sep 2010 10:46:42 +0000

3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.